Аз съм Елица, на 34 години, и реших да не ставам майка. Семейството ми не прие избора ми и ме нарече егоистка, а аз се боря да защитя себе си и правото си на щастие. Историята ми е за болката, самотата и надеждата да бъда разбрана.
Казвам се Халина и винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. Днес, когато дъщеря ми настоява за развод, се боря с мисълта дали правя правилното нещо, като ѝ забранявам. Тази история е за болката, илюзиите и трудния избор между щастието и обществените очаквания.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че любовта и семейството са най-важните неща в живота. Но докато градях кариера и се борех за независимост, мечтата за брак започна да изглежда все по-далечна. В тази история ще ви разкажа за болката, надеждата и въпросите, които ме измъчват всеки ден.
Емилия е израснала в престижно семейство, с баща известен адвокат и майка успешен архитект. Те обожаваха дъщеря си и инвестираха много в нейното образование и социален статус. Емилия се отличаваше академично и социално, винаги отговаряйки на високите стандарти на родителите си. Въпреки това, връзката ѝ с Иван, момче от скромен произход, се възприемаше като единствената ѝ грешка.
