Неизползваната косачка и пропуснатата възможност
В тихото предградие на Бояна, където тревните площи са толкова добре поддържани, колкото и живите плетове, се озовах в малко затруднение. Старата ми косачка най-накрая се предаде, оставяйки двора ми да изглежда повече като джунгла, отколкото като градина в предградие. Докато обмислях възможностите си, не можех да не забележа как косачката на съседа ми Иван стои неизползвана в гаража му. Беше здрава машина, която беше видяла по-добри дни, но все още имаше много живот в нея.
Иван и аз винаги сме били в добри отношения. Разменяхме любезности през оградата и понякога споделяхме бира в топлите летни вечери. Затова си помислих, че няма да навреди да намекна за ситуацията с тревата ми. „Здравей, Иване,“ казах един следобед, докато и двамата случайно бяхме навън, „виждам, че косачката ти не е излизала много напоследък. Моята току-що се развали и съм в малко затруднение.“
Иван се засмя: „Да, не съм я ползвал от известно време. Но никога не знаеш кога може да ти потрябва отново.“ Той ми хвърли знаещ поглед и добави: „Винаги е добре да имаш резерв.“
Кимнах, разбирайки неговото мнение, но надявайки се, че може да предложи да ми я заеме. „Вярно,“ отвърнах аз, „но просто стои там и събира прах.“
Иван сви рамене: „По-добре безопасно, отколкото съжаление, нали?“
Не можех да споря с тази логика, но не можех да не се почувствам малко разочарован. Косачката просто стоеше там неизползвана, докато тревата ми продължаваше да расте дива. През следващите няколко дни се опитах да намеря други решения. Заех стара ръчна косачка от друг съсед, но беше тежка работа и не успя много да укроти непокорната трева.
Тогава дойде неочакваният обрат на събитията. Няколко дни по-късно буря премина през Бояна с яростни ветрове и силен дъжд. На следващата сутрин, докато оглеждах щетите в двора си, забелязах нещо странно. Гаражната врата на Иван беше отворена и косачката му я нямаше. Отидох да видя дали всичко е наред.
Иван стоеше на алеята си, изглеждайки объркан. „Бурята трябва да е отворила вратата,“ обясни той. „И някой е взел косачката.“
Почувствах угризение за това колко много я бях желал. „Съжалявам да го чуя,“ казах искрено.
Иван въздъхна: „Може би трябваше да я използвам по-често или поне да я държа заключена.“
Докато стояхме там в мълчание, осъзнах, че понякога задържането на нещата „за всеки случай“ може да доведе до пропуснати възможности и неочаквани загуби. Нежеланието на Иван да заеме косачката му струваше повече от очакваното.
В крайна сметка нито един от нас не получи това, което искаше. Иван загуби резервната си косачка, а аз останах с обрасъл двор и без лесно решение на хоризонта. Това беше урок за важността на щедростта и рисковете от прекаленото задържане на нещата.
Докато се връщах към къщата си, не можех да не се замисля как биха могли да бъдат различни нещата, ако Иван беше готов да сподели. Понякога нещата, които задържаме, могат да ни се изплъзнат точно когато най-малко го очакваме.